bigpo.ru
добавить свой файл
  1 2 3 ... 9 10

10.11.2009 г., с. 8


^ Фонд “Земеделие” раздал 2,2 млн. лв. за реклама


Прокурор за дарена сграда в Смолян


Договори за общо 2,2 млн. лв. за информационна кампания на фонд "Земеделие" ще бъдат дадени на Сметната палата, стана ясно вчера при представяне на отчет за 100-те дни управление на министър Мирослав Найденов. Бившата шефка на фонда Ализан Яхова сключила контракти за 1,2 млн. лв. с Нова телевизия за реклама, с RE:TV - за 306 хил. лв. и с "България кабел ТВ" за 360 хил. лв. 50 хил. пък са били заделени за "Топ евентс груп" за пресконференция в Брюксел, за която няма данни да сее състояла. Фирмата взела 30 хил. лв. "Изпълнихме по-голямата част от задълженията си,без пресконференцията", коментираха вчера от фирмата. Платената сума била 24 448 лв. без ДДС.

Договорът ни е до края на годината, съобщиха пък от Нова тв. Част от него била кампанията за субсидидите на земеделците през лятото. Ако разследващите органи имали нужда, от Нова тв обещават пълно съдействие.

Имахме договор, клипът бе доставен от фонда, а телевизията ни бе избрана като сериозна и бизнес ориентирана, обясни изпълнителният директор на RE:TV Асен Григоров.

Земеделският министър Мирослав Найденов пък е изпратил доклад до главния прокур Борис Велчев за скандално дарената сграда на агенцията по селекция в Смолян на асоциация "Развъждане на българската родопска порода". Както "24 часа" писа (виж факсимилето), 2 етажа са дадени безвъзмездно на ресторантьора Асен Левов, Лидия Инжова и Русана Чаушева.


Снимка на две колони - Факсимиле от публикацията на "24 часа" от 20 октомври




10.11.2009 г., с. 8


Проекти във ВиК сектора и кадастъра са най-ощетени

от свиването на бюджета, каза във Враца 1 строителният министър Росен Плевнелиев. 60 от предвидените за 2009 г. във ведомството проекти са били редуцирани, така са спестени 61 млн. лв., каза той. За ремонт на второкласните и общинските пътища догодина,ще има 502 млн. лв.




10.11.2009 г., с. 9


Поне 1500 лв. месечно, за да вземеш кредит



Поне 1500 лв. доход са нужни, за да получите кредит за ново жилище. Това пък става ясно от данните на "Кредит Център" през октомври. Най-много одобрени кандидати - 63%, са имали приходи между 1500 и 2500 лв. (Виж графиката.)

Напоследък се очертавала нова тенденция. Купувачи, които имали средства на срочен депозит, избирали имот, кандидатствали за кредит, но сключвали предварителния договор с условие окончателното плащане да е след датата на падеж на депозита, за да ползват натрупаната лихвал




10.11.2009 г., с. 10


Ресиме: Дадох 400 лева, за да взема пенсия


Кофражистка от смолянското с.Долен обаче не помни на кого е броила парите. Като нея са още 15 души от слото


Валентин Хаджиев

"Дадохме 400 лева да получим стаж и така да съберем точки за пенсия", признава 63-годишната Ресиме Кадиева от златоградското с. Долен. Тя обаче не помни на кого е броила парите. В селото такива като нея са около 15 души.

"Гледах 4 деца на младини. Работила съм тютюн на частно - после видях, че осигуровките ми не стигат", обяснява тя.

След като вече е вземала 3 месеца пенсия, при засечка в смолянското районно управление "Социално осигуряване" се установява, че Ресиме няма стаж в Строително-монтажния комбинат в областния град. Полицията пък разнищва, че кракът й дори не е стъпвал във фирмата.

"Дойде писмо, че трябва да върнем взетите пенсии заедно с лихвите - общо 808 лева. Събрах всичките пари, които имахме, и ги върнах чрез банков превод на държавата", обяснява съпругът й Сашо. Семейството едва тогава разбрало, че е измамено.

Сашо, който е пенсионер, само че с истински стаж като миньор и фурнаджия, съжалява за случилото се. Не се надява обаче да си получи обратно 400-те лева, които дали, за да уредят с пенсия жена му.

"Ресиме работеше към кметството по програма за хора в предпенсионна възраст. Явно е постъпила така, за да вземе по-рано във времето по-голяма пенсия", коментира кметът на Долен Валентин Караасенов. Според него "изгорелите" са подлъгани от посредници, че може да се купува стаж по програмата на НОИ - накуп и на разсрочено плащане от посредници.

"Не виждам добре, болнава съм, никой няма да ме вземе на работа. Ей тъй ще стоя две години, докато навърша 65, и ще си подам пак документите за социална пенсия", казва Ресиме.

"Толкова пари никога не съм виждала, а сега трябва да ги връщам на държавата", удивлява се Росица Аспарухова от Златоград. Тя трябва да брои общо 15 386 лева. 64-годишната жена е вземала неправомерно пенсия от 7 години насам. Сумата е изчислена въз основа на получаваните месечни пенсии, надбавки и лихви, казаха от РУ "Социално осигуряване" в Смолян.

Росица представила документ, че е работила в СМК като кранистка. "Заедно изкарахме курса, но тя кран не може да кара", казва съпругът й Георги Аспарухов-Гунди.

Семейството обжалвало решението за връщане на огромната за техните възможности сума. И Росица като Ресиме не си спомня на кого е платила, за да й издадат документ, че е работила в предприятието. Забравила е дори колко пари е дала.

С дископатия съм, как да работя, за да върна средствата. Мислех, че всичко е законно, казва Росица.

"Има още хора, дето ще излязат, че са с купен стаж. Някои ще връщат по 7-8 хил. лв. И тия, дето прибираха парите за снабдяване с фалшиви документи, също ще излязат наяве", заканва се съпругът на Ресмие Сашо Кадиев.

Според шефа на РУСО Димитър Луднев вариантите да се върнат надвзетите пари са два - хората или трябва да се изплатят наведнъж, или в бъдеще сумите да им се удържат като процент от пенсията.

Под отговорност е подведена чиновничката от Строително-монтажния комбинат Мара Яланджиева, срещу която предстоят куп дела.Тя е работила в предприятието от 1981 г., била е и технически ръководител на обекти. По здравословни причини през 1990 г. е преназначена в "Личен състав". От 2001 до април 2004 г. била архивар в "Перелик" АД, правоприемник на ликвидираното предприятие.

Точно по това време Яланджиева е издавала удостоверения за пенсиониране на бивши работници и служители.

При ликвидацията на Строително-монтажния комбинат част от архива на закритото предприятие е предаден в общината. През 2006 г. РУСО приело документацията. Тогава започнали да констатират един след друг редица случаи на разминаване в стажа на бивши, вече отдавна пенсионирани работници. "При едни хора той е надписван, други обаче въобще не са работили в предприятието", посочва шефът на РУСО в Смолян Димитър Луднев.

Мара Яланджиева дописвала и задрасквала във ведомостите за години назад, установили от РУСО. "Станало е неволно. Не си спомням в детайли дори хората, които са идвали за документи. Предприятието беше голямо, а и тогава не беше задължително работникът да идва лично да си получи удостоверенията", казва жената.

Според нея вероятно част от архива е изгубен при прехвърлянето му от едно място на друго. "Няма как да има изчезнали документи. Покрай съдебните дела и дознанията в бумагите са ровили компетентни вещи лица и щяха да установят липсите", коментираха от смолянската полиция.

"Още през 2001 г. е изпратено писмо в РУСО, че липсват ведомости на цели бригади от Смолян, Златоград и Лъки, както и част от документите на "Окачени тавани", "Стройинженеринг", казва обаче Яланджиева. Според нея през 2004 г. от "Перелик" изхвърлили голяма част от документите на старото предприятие, защото нямали нищо общо с тях. До 1990 г. в СМК работели 3000 души в 8 поделения в Смолян и общините. "При мен идват хора с нанесени в трудовата им книжка начало и край на работа във фирмата и аз издавам удостоверенията. Може някъде да съм се предоверила. Но злоупотреби не съм вършила, пари не съм вземала, кълна се. Вероятно някой друг е прибирал суми за първичните документи. И на мен ми е жал за тия, дето имат да връщат средства", каза още Мара Яланджиева, която в момента е с много тежко заболяване.


Снимка на една колона - Росица Аспарухова има да връща над 15 хиляди лева.


Снимка на една колона – Съпругът на Ресиме – Сашо Кадиев, вече превел на държавата 808 лева




10.11.2009.г.,с.16


Как да подредим Държавна сигурност до шоколада “Крава”

Това ще е туристическа атракция. А и децата ни ще разберат какво е било онова време


"Ако нямаме музей на комунизма, след десет или двайсет години синовете ни няма да могат да разберат защо сме били такива - страховете ни, истериите ни, шегите ни…", ми казва Емил Христов.

Но Жоро Господинов звучи, сякаш е започнал да се отчайва: "Преди бях по-категоричен, че музей за времето на соца трябва да има. Сега си мисля, че отсъствието му е съвсем на мястото си. Той ще се появи едва когато съзнателно се съгласим, че сме напуснали този период, че вече не живеем там, говорили сме за него, срамували сме се, надживели сме го. С други думи наясно сме със соца и със себе си. А ние очевидно не сме. Затова отсъствието на такъв музей е нашият музей на комунизма." Въпреки това продължаваме да опитваме.

В почти същия състав с почти същите доводи, пак от страниците на "24 часа", се бяхме обърнали в началото на мандата на тройната коалиция към тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков. Не че се надявахме да предприеме нещо, но именно така щеше да даде конкретни политически измерения на значещото отсъствие, за което говори Жоро.

Но Бойко Борисов в характерното за него обвързване на политическото с личното открито заяви своето отношение към комунистическото минало, като разказа за дядо си, убит на 9 септември 1944 година.

Междувременно останахме последни. След като и румънците направиха от някогашната ловна хижа на Чаушеску музей на комунизма, ние сме единствената страна от бившия Източен блок без такъв. Защо? Откъде идва съпротивата?

Според Антони Георгиев "да се направи музей на комунизма в България, е едновременно много лесно и много трудно. Лесно, защото комунизмът е навсякъде около нас - от панелните блокове в Дружба до чудовищните паметници на Червената армия или недобре изчегъртаните сърпове и чукове по Министерския съвет. Но е трудно, защото важните решения в държавата ги вземаха синовете, дъщерите и внуците на Тодор Живков, Димитър Станишев или Борис Велчев".

Дали е толкова самоочевиден отговорът? Питам и директора на НИМ, сега и министър без портфейл, Божидар Димитров. Той казва: "Ние въобще нямаме никакви музеи, а ти - защо сме нямали на комунизма. Историческият е на околовръстното, етнографският е наблъскан в две помещения, на археологическия му падна покривът. Първо да намерим пари, за да опазим старините си, а после ми говорете за комунизъм."

Парите… вечното алиби на прехода. След двайсет години пилеене за институции, които все не успяват да получат демократичен профил, то обаче върши все по-малко работа.

Може да прозвучи крайно и опростено, но всъщност, който не иска да имаме музей на комунизма, значи чака комунизмът пак да дойде.

Защото символната роля на такъв музей е да означи предмета си като нещо било, което няма как повече да бъде. На идеята пречи една очевидно немалка група в нашето общество, която не оставя близкото минало на историческата ни памет и съзнателно или подсъзнателно се надява, че то пак може да бъде светло бъдеще.

Любомир Канов има разказ, чийто герой вижда как часовникът на стената започва да се втечнява, и го изпива. Метафората е за комунизма, който ни е откраднал човешкото време и ние се опитваме да си го върнем. Самият Канов лежи година и половина в затвора за пропагандиране на антисоциалистическа литература, каквото и да значи това. Предлагам му да разчетем метафората и наобратно - някои погълнаха комунистическото време, за да могат да го пренесат със себе си. Той се съгласява и ми разказва една смешна история: в гимназията попитал защо няма топла вода, отговорили му, че директорът я е изпил всичката.

Тези хора, в които цъка погълнатото комунистическо време, дори няма нужда нищо да казват. Те с телата си не му позволяват да изтече. Затова и преживяват възможността за музей на комунизма у нас, който на други места в Европа или в САЩ е място за забавление, почти като физическа заплаха. Като антикомунистически заговор, който овреме трябва да бъде потушен.

Как ще "пълним" музея? Най-напред просто със смяна на етикетите. Защото, както подсказва и Антони, комунистическите реалии продължават да са около нас.

Ако не бяхме взривили мавзолея например, можеше, както си е с мумията вътре, да му сложим надпис "Музей на комунизма" и той мигом щеше да стане такъв.

Но и в много по-частен план всеки от нас притежава такива експонати - в дома си или поне в спомените си, които може в гигантска акция да донесе на уречено място в уречено време и да ги дари.

Велислав Радев вече си е купил камера и записва свидетелства от онова време, които подрежда в нещо като собствен виртуален музей на комунизма в You tube.

Велислав Минеков от години колекционира вещи от тогавашния бит, някои от които влязоха в "Инвентарна книга на социализма", съставена от Георги Господинов и Диана Иванова. Радиоточка, веро, кръгло ренде, чушкопек, телевизор "Опера", комсомолска книжка, цигари "Ударник", шоколад "Крава"...

Те будят усмивка и дори носталгия, въпреки недодялаността им. Защото са знак за опитите на хората да живеят нормално в един ненормален свят. Това е веселата страна на музея, която несъмнено ще го превърне в една от атракциите на града.

Той обаче няма как да няма и трагична страна - тази на жертвите и палачите. И нейното пресъздаване вече предполага тежка научна, а и морална работа. Проф. Знеполски, директор на Института за изследване на близкото минало, пише по повод на лагера в Белене: "Мълчанието е основополагащ момент в тоталитарния проект за лагерите. Всичко, свързано с тях, и до днес носи грифа "Строго секретно". Репресивната машина на комунистическата държава педантично и последователно заличава всички следи от реалността на лагерите."

Музеят в собственото сиусловно пространство трябва да я възстанови. И по отношение на лагерите, и на ДС, и на политическите затворници и т.н. За да може край другото да се превърне и в институция на възмездието.

^ ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ


На мястото на революционната бдителност - музей на комунизма

До министъра на вътрешните работи: Уважаеми г-н Цветанов,

Обръщаме се към Вас с апел да се разпоредите сградата на бившия Музей на революционната бдителност, сега Музей на полицията, която се намира зад Съдебната палата в София, да се отдаде за целите на музей на комунизма.

Спрели сме се точно на нея, защото в предишната си функция - като Музей на революционната бдителност, беше особено показателна за онази система, а в настоящата си функция - като Музей на полицията, няма роля в културата на града.

Музеят на комунизма е добра европейска практика за поколенията, които са го живели - да го оценят, а за следващите - да научат за него.

Съществуването на такъв музей е ясен знак за принадлежност на държавата към демократичния свят. И обратното съответно.

Антони Георгиев, журналист


Осем снимки на по една колона- Велислав Минеков, скулптор, Велислав Радев, журналист, Георги Господинов, писател, Георги Лозанов, медиен експерт, Емил Христов, оператор, Любомир Канов, психиатър, Ивайло Знеполски, културолог




10.11.2009.г.,с.24


Какво изскочи от шоколадовото яйце

В „Кореком” се търгувало с всичко- от апартаменти и автомобили до дъвки


Какво означ ава "Кореком" ли? Не се сещам откъде идва това име."

Това призна бившият генерален директор на легендарната фирма - 78- годишният Димитър Джамбазов, ръководил външнотърговската организация 5 години - от 1983 до 1988 г. Въпроса са си задавали мнозина. Едно от най-логичните обяснения е, че името на магазините мечта CORECOM е образувано от първите срички на френското словосъчетание COMPTOIR DE REPRESENTATION COMMERCIALE - т.е. кантора за търговско представителство. Такава "Кореком" е бил първоначално към външнотърговското предприятие "Булет". След това става дирекция към външнотърговското предприятие "Интеркомерс". Едва от 1964 г. "Кореком" става самостоятелно външнотърговско предприятие.

"Бяхме търговско дружество, полезно за държавата - спомня си Димитър Джамбазов. - Не получавахме нито цент дотации. Работехме изцяло на базата на капиталистическите предприятия. Банката ни предоставяше заеми, вършехме си работата, връщахме си дълговете и накрая за бюджета оставаха между 100 и 115 млн. долара (тогава един долар е равен на 1,6 лв. - б.а.) печалба плюс още половин млрд. лева. Стигна се дотам, че приходите от "Кореком" стигаха до 70% от сумите, отчитани от туризма."

Г-н Джамбазов разкрива някои от тайните как е работил "Кореком", който в разцвета си е разполагал с 300 магазина и огромна складова база. Опитните мениджъри не са искали в никакъв случай да пропуснат да "поолекнат" кесиите на 3-те милиона турски имигранти в Германия, които два пъти в годината преминават през България, за да се върнат по родните си места. Те са разполагали със списъци кога най-големите заводи работодатели излизат в едномесечен отпуск и се зареждали с най-търсените стоки. Оборотът бил невероятен.

"Представете си всеки да купи само по стек цигари - а те вземаха по 4-5, на какво се равнява това. Ставаше голям оборот и от това се печелеха парите, а не просто от продажбите в страната", не крие изгодата от този хитър ход Джамбазов. По това време кутия цигари "Марлборо" е струвала 95 цента, стереокасетофон "Панасоник" - 85 долара, биберон "Чико" - 30 цента, дъвките се харчели по 20 цента, а дънките - по 20 долара.

"Организацията беше направена крайно печаливша и имаше голям авторитет - продължава разказа си бившият генерален директор. - Тя не обслужваше елита, а искаше да бъде в помощ и на българите - по около 500 хил. годишно, които работеха в Либия, Ирак, СССР, пътуваха по работа. Ние събирахме парите на тези хора и им предлагахме реални възможности срещу труда им. Какво иначе щяха да правят с припечеленото - щяха да загубят от всяка обмяна навън. Купувахме цели блокове в кварталите Младост и Люлин и апартаментите се продаваха срещу валута. Същият беше механизмът и с колите. Харчеха се предимно лади с рублите, изкарани в Коми. Но внасяхме всякакви марки. Щом минеше Пловдивският панаир примерно, всичките 40-50 показани на него луксозни возила оставаха в България и се купуваха от хората с доларите."

Джамбазов разкрива и други тънки сметки на търговците. Имайки предвид големия брой работещи у нас виетнамци, фирмата поръчала в Бразилия специална серия дънкови панталони с размери, съобразени с техния ръст. Изхарчили се като топъл хляб. Спечелили 1 800 000 долара... от малкия размер.

"Кореком" е бил прочут и с качествената черна и бяла техника, която предлага. Пазарувало се от най-известните марки, но се давали и солидни гаранции за стоката. Търговците поддържали голяма сервизна база, а техниците, които трябвало да поправят перални, миялни, печки телевизори, касетофони или хладилници, всяка година отивали на стаж във фирмените сервизи в чужбина - никой не трябвало да бъде разочарован от качеството на марката.

Скъпите стоки като бижута и часовници се вземали на консигнация. Нямало гаранция, че някой, оставил част от живота си в Либийската пустиня и заработил с кръв и пот парите си, ще си купи часовник с брилянти за хиляди долари, а не жилище - такива случаи били много редки.

Дрехите, внасяни от "Кореком", също задължително били маркови и то на известни френски и италиански фирми. Но те постъпвали на консигнация. Цената на чифт италиански обувки често се равнявала на една пералня. Но търговците безропотно изтегляли старите колекции и зареждали нови.

"Дори ни налагаха да даваме 10% от стойността на всяка стока за резервни части. Ами какво да направим, като бяхме внесли едни шведски перални, които на практика бяха вечни - никога не се повреждаха. Накрая се оказахме с резервни чаркове за милиони долари", спомня си рисковете на занаята Джамбазов.

Той признава, че често правел разузнаване в безмитните магазини при съседите къде колко се харчат най-вече цигарите и уискито. Щом усетели, че в Турция примерно цените са по-ниски от нашите, веднага реагирали с по-изгодни оферти - особено за покупки по наедро, и оборотът пак тръгвал.

Една от най-неизгодните за "Кореком" истории скроила точно държавата. "Тогава министърът на финансите Белчо Белчев не можеше да се начуди на кой му е хрумнал този губещ ход", и днес се пита Джамбазов. Става въпрос за прословутите 20 долара, които по решение на МС се давали от банката на границата, но било решено по никакъв начин да не се харчат в България . А тогава в бивша Югославия кафето било огромен дефицит. С 20 долара можело да се купят бутилка уиски ($7,5) и 2 пакета кафе и всеки да направи домакина си страхотно щастлив.

"В този вид магазини винаги е имало вратички. Изучавал съм чуждия опит - не сме открили топлата вода. Когато при пресичането на границата между САЩ и Канада въвели ограничението да се пренася само една бутилка уиски, търговците веднага измислили специални "безмитни" бутилки от по литър и половина", разказва за опита си Джамбазов. Според него "Кореком" е бил кокошка, която снасяла не просто златни, а диамантени яйца, но държавата не е измислила механизъм да я опази. "Ако имаше добър контрол, прозрачност, яснота в работата, още можеше да се печели. А знаете ли на какви заплати работеха хората, потопени сред толкова изкушения - на средната чиновническа за страната, а осигуряваха милиони печалби", категоричен е бившият генерален директор.

Краят на "Кореком" е мъчителна бавна смърт, "асистирана" от много закони, европейски разпоредби и наши политици. С тялото на "умиращото чудовище", която обаче стуваше много милиони - имоти, терени, наличности, други се разпореждат и печелят още повече. Но това е история, която няма нищо общо с носталгията по шоколадовите яйца, а с наистина капиталистическия бизнес и неговите акули.




10.11.2009 г., с. 2


Премиерът обсъди „Набуко" в Берлин


Енергийните проекти "На­буко" и "Южен поток" обсъ­ди премиерът Бойко Бори­сов с унгарския си колега Гордон Байнай. Двамата се срещнаха вчера в Берлин, където присъстваха на честванията на двайстата го­дишнина от падането на Берлинската стена. "И два­та газопровода са важни, тъй като диверсификацията на доставките ще осигу­ри повече сигурност на дър­жавите от региона", обяс­нил Борисов на Байнай. Те са обсъдили и влизането в сила на Лисабонския дого­вор, както и кандидатурите за президент на ЕС и за върховен представител на Евросъюза в сферата на външната политика и сигур­ността. Борисов е в немска­та столица по лична покана на президента на Германия Хорст Кьолер.





<< предыдущая страница   следующая страница >>