bigpo.ru
добавить свой файл
1 2 ... 17 18
проф. Александър Г. Кожухаров

ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО

ОТДЕЛНИ ВИДОВЕ ОБЛИГАЦИОННИ ОТНОШЕНИЯ

Нова редакция и допълнения проф. Петко Ст. Попов


ПЪРВА ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА.

ГЛАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ.

ВИДОВЕ ПРОДАЖБИ. ИЗТОЧНИЦИ

НА ПРОДАЖБЕНО ПРАВО И НА ПРОДАЖБЕНО ОТНОШЕНИЕ.

§ 1. Обща характеристика на продажбата.

1. Уводни бележки.

Продажбата е важен способ за осъществяване движе­нието на материалните блага - за реализиране на стопан­ския оборот. Поради това тя е една от най-разпространените правни сделки. С нея продавачът се задължава да даде на купувача една вещ, а купувачът - да заплати на продавача нейната цена. Наистина не всеки продава, но всеки ежеднев­но участва в редица продажби в качеството си на купувач, за да си набави необходими за съществуване вещи. Премина­ването на стоките, на недвижимостите от едни ръце в други, цялото това движение (цялата тази размяна) се осъществя­ва предимно чрез продажбата.

Продажбата изпълнява тази функция отдавна. Още в далечна древност тя е средство за осъществяване на размен­ни отношения. Различни обаче са разменните отношения, които тя е обслужвала през различните етапи от историческото раз­витие на обществото. Съответно на това различни са били ней­ните обществено-стопански функции и нейната правна уредба. 2. Функции на продажбата.

2.1. В обществото продажбата функционира като прав­
но средство, с което собствеността се поставя в икономи­
чески оборот, като правно средство за реализиране на при-
надената стойност между стокопритежателите.


Гражданскоправните законодателства не разкриват те­зи функции на продажбата. Те се задоволяват да очертаят нейните функции при т. нар. проста стокова циркулация -тази, при която продавачът продава това, от което не се нуждае, за да придобие с получените пари това, което му е необходимо.

2.2. Но наред с тази проста стокова циркулация, коя­
то се изразява с формулата стока-пари-стока и при която на
двата полюса е стоката, появява се и една друга. Тя се отра­
зява във формулата пари-стока-пари. При нея в движение
влизат стойности - капиталът, преминаващ последовател­
но от стокова в парична, от парична в стокова форма. Не се
продава вече, за да се купи потребното, а за да се продаде
купеното по-скъпо.


За тази нова циркулация пак е използван договорът за продажба, разбира се, с правна регламентация, отразя­ваща новите отношения, които е призван да обслужва. Та­кава регламентация получава тази продажба в търговските кодекси на редица страни. Назовава се "търговска" продаж­ба.1 Редица автори я наричат "спекулативна" продажба.2

"Спекулативната продажба" е уредена и у нас в Тър­говския закон.

2.3. Всичко е стока. Всичко може да влезе в граждан­
ски оборот и всичко има стойност, която чрез покупко-продажба
може да се реализира. Законът за стойността има универсал­
но действие, затова и договорът за продажба е универсален
правен механизъм, чрез който се проявява действието му. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ОПРЕДЕЛЕНИЕ... 15


§ 2. Определение на договора за продажба. Видове.

1. Определение.

Чл. 183 от ЗЗД определя продажбата като договор, с който "продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, коя­то купувачът се задължава да му заплати".

^ 2. Външнотърговска продажба.

Страни по договора за продажба могат да бъдат
не само местни лица - български физически и юридически
лица. Продажба може да се сключи и с чуждестранни парт­
ньори. В случая е налице продажбено отношение с между­
народен елемент.


Международният елемент съставлява отликата,
която отграничава този вид продажба от останалите видове
продажбени отношения и я превръща във външнотърговска -
в международна. Международният елемент се заключава в
това, че страните по договора имат местожителството, респек­
тивно седалището си на територията на различни държави и


а) от договора следва, че продадената стока ще бъде
пренесена от територията на една в територията на друга
страна, или когато


б) предложението и приемането са били извършени
върху териториите на различни страни или


в) когато предаването на стоката трябва да стане на
територията на страна, различна от тази, в която е било на­
правено и прието предложението.


2.3. Обособяването на външнотърговската продажба
в особен вид продажба на плоскостта на включения в нея
международен елемент налага особен правен режим, на
който тя да е подчинена. При това този режим не е еднакъв,
а диференциран, което е основание да се различават нови
два подвида външнотърговски продажби. 2.4. При упражняване на договорната им автономия страните са властни сами да определят материалноправ-


ния режим, на който сделката им ще бъде подчинена-дори когато той се отклонява от установения в законодателство­то на всяка една от тях.1 В случай, че не са упражнили тази възможност, трябва да бъде приложено материалното пра­во, отнасящо се към конкретната продажба.

а) Такъв ще е случаят, когато страните уговорят, че за отношението им ще бъдат меродавни "общите условия", из­работени от някой международен институт - например "Об­щите условия за машинно оборудване", изработени от Ико­номическата комисия за Европа при ООН, или кодифицира­ните от Международната търговска камара в Париж "1псо1егтз". Или когато уговорят, че ще важат "общите усло­вия" или типовите контракти-образци, изработени за отделни браншове от международни сдружения на търговци от този бранш - например един от 60-те типови договора на 1опс!оп Согп Тгас1е Аззоаайоп. Или когато дори уговорят, че ще бъ­дат меродавни клаузите на типов договор, изготвен от една­та страна. Или дори когато уговорят, че отношението им ще се регулира от правото на едната страна по договора - от българското или от френското материално право.

Само ако нищо не е било уговорено относно матери-алноправния режим, ще трябва да се види кое по правилата на международното частно право е приложимо към догово­ра - българското или чуждото материално право. Ако бъл­гарското международно право препраща към чуждия закон, външнотърговската продажба, по която българското пред­приятие е страна, може да се окаже подчинена на чужд пра­вен порядък - нещо, което крие в себе си редица неудоб­ства и опасности и води до пъстрота в разрешаването на еднакви по същество случаи.

б) Но когато страните са уговорили, че българско ма­териално право ще регулира сключената външнотърговска продажба, а и когато нищо не са уговорили, но нашето меж­дународно частно право препраща към българско матери­ално право, ще трябва да бъде приложен Законът за задъл­женията и договорите, в който е въплътено нашето общо продажбено право.

3. Обективни източници на продажбено право.

От изложеното се вижда, че два са основните източ­ници на обективното ни продажбено право:

3.1. Законът за задълженията и договорите, който съдържа общото ни продажбено право. Нормите му се при­лагат поначало към всички продажбени отношения - към вътрешните; към външнотърговските - ако това е уговорено или колизионна норма препраща към наше право. Значени­ето на нормите на Законът за задълженията и договорите като основен източник на продажбено право обяснява под­робното изучаване на последния.

§ 3. Характерни белези на продажбата.

1. Общи белези.

Договорът за продажба е винаги

двустранен;

възмезден;

комутативен и

консенсуален договор.

1.1. Продажбата е двустранен и възмезден договор. От него възникват права и задължения в полза и в тежест на двете страни. Продавачът се задължава да прехвърли на ку-

пувача собствеността върху една вещ и да му я предаде, а купувачът-да заплати определената цена и да получи вещта. Затова всички общи правила относно двустранни до­говори ще се приложат към договора за продажба - например правилата относно развалянето, относно риска, относно въз­ражението за неизпълнен договор и т. н., доколкото прила­гането им не е изключено на друго основание.

Договорът е комутативен, когато страните още
по време на договарянето знаят обема на насрещните си
задължения. Страните обаче, могат да придадат на догово­
ра си алеаторен характер. Може облагата, която продавачът
или купувачът ще извлекат от договора, да не е известна
при договарянето, а да зависи от едно бъдещо, случайно и
неизвестно събитие.


Договорът за продажба е консенсуален договор.
Той е валидно сключен от момента, в който страните постиг­
нат съгласие относно вещта, която продавачът се задъл­
жава да прехвърли и относно цената, която купувачът се
задължава да плати.*


* По изключение, за сключване на договора за про­дажба се изисква форма, ако предмет са недвижими вещи или определена категория движими вещи. В тези случаи договорът за продажба е формален. Но това е изключени­ето и затова неправилно е продажбата да се определя "като писмено съглашение между купувача и продавача" и по този начин изключението да се въздигне в правило.

^ Вж. подробно за формата на договора за продажба т. З на следващия раздел.

1.4. От този момент страните са обвързани. Всяка е
длъжна да "даде" нещо на другата, за да се освободи от
обвързаността. В това се състои облигаторното действие
на продажбата. С договора за продажба продавачът поема задъл­жението да прехвърли собствеността или друго право вър­ху една вещ. При договори, с които се поема задължение "за прехвърляне на собственост... или... друго вещно пра­во върху определена вещ, прехвърлянето... настъпва по силата на самия договор..." (чл. 24, ал. 1 ЗЗД). Това озна­чава, че и без заплащане на цената и предаване на вещта купувачът става собственик на определената движима вещ, която му се продава, респективно титуляр на продаде­ното му право, стига продавачът да е бил неин собстве­ник, респективно титуляр на продаденото право. Така за­дължението на продавача да прехвърли собствеността, респективно правото, се оказва изпълнено. Когато вещта не е индивидуално определена, тази последица (преми­наването на собствеността) настъпва веднага щом отпад­не неопределеността (чл. 24, ал. 2 ЗЗД). По този повод именно се казва, че договорът за продажба има вещно действие.


Това вещно действие, съчетано с посоченото по-горе облигаторно действие на продажбения договор, дава осно­вание да се казва, че у нас продажбата има облигаторно-вещно действие.

§ 4. Източници

на продажбено отношение.

1. Проблемът.

Договорът за продажба е главният източник на про-дажбени отношения. Но продажбено отношение може да въз­никне и без сключването на такъв договор. Юридически фак­ти, които'могат да породят продажбено отношение, са някои съдебни решения.

2. Продажбено отношение от съдебно решение.

Едно продажбено отношение може да възникне и чрез съдебно решение.

2.1. Съдебно решение по предварителен договор.

С предварителния договор се поема задължение да се сключи в бъдеще окончателен договор - например догово­рът за продажба. Всяка от страните по предварителния дого­вор може да предяви срещу другата иск за сключване на окон­чателния договор: този, който е обещал да купи, срещу този, който е обещал да продаде и който не изпълнява задължени­ето си; и, обратно, този, който е обещал да продаде, срещу този, който е обещал да купи. Окончателният договор се "счита сключен" (чл. 19, ал. З ЗЗД) в момента, в който решението влезе в сила. Продажбеното отношение възниква тук между страните по делото от съдебно решение, по силата на което окончателният договор "се счита сключен". Това е продажбе­но отношение, идентично по цел, структура и действие с про-дажбеното отношение, което би възникнало при доброволно сключване на окончателния договор. Към това продажбено отношение ще намерят съответно приложение всички правила на ЗЗД, отнасящи се до договора за продажба. Вярно е, че според текста "договорът се счита сключен" с влизане на ре­шението в сила (чл. 19 ЗЗД). Изглежда, че продажбеното отно­шение възниква от така "сключения" договор. Но тази фикция (че договорът се счита сключен) не трябва да пречи да се види истинската същност на нещата и да се приеме, че в действи­телност продажбената връзка между страните възниква не от фингирано сключения договор, а от съдебното решение.1

^ 2.2. Съдебно решение по иск за изкупуване.

а) Собственикът, който отчуждава своята част от об­щата вещ, е длъжен да я предложи най-напред на остана лите съсобственици (чл. 33, ал. 1 ЗСоб). Ако той не направи това или ако им е предложил частта си само привидно и при по-неблагоприятни условия, отколкото я е продал впослед­ствие на трето лице, съсобствениците имат (потестативно-то) право да изкупят частта му от третото лице по действи­телно уговорените условия. Изкупуването се осъществява чрез (конститутивен) иск и съдебното решение създава меж­ду страните едно истинско продажбено отношение (чл. 33, ал. З ЗСоб).1 (Вж. и чл. 66 ЗСоб).

б) Чл. 288, ал. 2 от ГПК предвижда, че при съдебна делба, "Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена собственост, прекратена със смърт на единия съпруг или с развод, и преживелият съпруг иш бивш съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го поста­ви в дял, като уравнява дяловете на останалите съделите-ли с други имоти или с пари.". В този случай решението на съда е източник на отношение, аналогично на продажбено-то. Съдът, щом констатира, че наследникът има право на изкупуване, създава продажбено отношение с влизане в си­ла на конститутивно действащото си решение.2

^ РАЗДЕЛ ВТОРИ

ОБИКНОВЕН ДОГОВОР ЗА ПРОДАЖБА

ВТОРА СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРА

ГЛАВА ЗА ПРОДАЖБА

Всички условия за действителност на договорите изобщо, са условия за действителност и на договора за про­дажба. За валидното му сключване обаче трябва да бъдат спазени и някои особени правила. Те се отнасят до страни­те; до предмета на договора -до вещите, които могат да се продават и купуват, цената, която се дължи насреща и начи­на на определянето й; до съгласието на договарящите и до формата, в която това съгласие трябва да бъде изразено.

§ 1. Страни по договора за продажба. Забрани за купуване и продаване.

1. Принципът.

Всеки правен субект (физическо или юридическо ли­це) може да бъде страна по договора за продажба. Но има договори за продажба, по които определени лица не могат да бъдат страна, било поради специалната им правоспо­собност, било поради изрична забрана на закона.

^ 2. Забрани за купуване
и продаване.


Законодателството ни е абсолютно забранило на опре­делени лица да бъдат купувачи или продавачи по някои до­говори за покупко-продажба.

26 Дял първи. Раздел втори. Втора глава.

2.1. Такива забрани се съдържат в Закона за задъл­женията и договорите.

а) Така, § обществен интерес абсолютно е забране­но на посочените в чл. 185 лица да купуват изброените в същия текст имущества, вещи и права. Забранено им е под страх на абсолютна недействителност да ги купуват както пряко, така и чрез подставени лица дори и на публична про-дан (938-49-1). По-конкретно:

^ 1) На лицата, които "по закон или по назначение от
властта управляват или пазят чужди имущества", е забра­
нено да ги купуват (чл. 185, б. "а" ЗЗД).


Родителите по закон управляват имуществата на ма­лолетните си деца (чл. 73 СК). Настойникът по назначение управлява имотите на лицето под негово настойничество (чл. 117, ал. 2 СК). На тези лица е забранено да купуват имуществата, които управляват, защото не е сигурно дали няма да предпочетат своя интерес пред интересите на ли­цето, чието имущество управляват.

^ 2) На длъжностните лица е забранено да купуват
имуществата, които по служба им е възложено да продават
(чл. 185, б. "а" ЗЗД).


Така, длъжностното лице, на което е възложено да продаде при доброволно спазаряване строителни материа­ли от къщи в свличащи се места, жителите на които се из­селват, не може само да ги купи. Никак не е сигурно, че то не би поставило своите интереси над държавните. Продажба­та е абсолютно недействителна, ако бъде сключена.

Разбира се, това разпореждане трябва разумно да се тълкува: например продавачът в държавен магазин би ва­лидно купил някоя вещ от тези, които е натоварен да прода­ва, стига тази покупка да се извършва при определена цена и при нормални за всички купувачи условия.

3) На съдиите, прокурорите, съдия-изпълнители-
те, съдиите по вписванията и адвокатите е забранено


^ СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРОДАЖБА 27

да купуват спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат (чл. 185, буква "б" ЗЗД).

Лесно е да се разбере основанието на тази забрана. Не бива да съществува дори сянка от подозрение, че хората, които решават или съдействат за решаване на спорове за пра­ва, имат каквото и да е влияние върху тяхното решаване, са злоупотребили със заеманото от тях служебно положение, ре­спективно че спорни права им са били продадени под влияние­то на тяхното положение. Такова подозрение е напълно отстра­нено, ако изобщо се забрани на тези лица да купуват посоче­ните спорни -права. Те могат да купуват спорни права, само ако сами са титуляри по тях като съсобственици или съкреди-тори, но тогава няма да участват при решаване на спора за пра­вото, нито имат възможност да влияят при решаването му.

б) Едно доразвитие на разпорежданията на чл. 185,
буква "б" от ЗЗД са правилата на чл. 379 от ГПК. Според
този текст "длъжникът, неговият законен представител, длъж­
ностните лица от канцеларията на съдия-изпълнителя, как­
то и лицата, посочени в чл. 185 от ЗЗД, нямат право да взе­
мат участие при наддаването" при публична продан на нед­
вижим имот. Продажбата е недействителна, ако имотът бъ­
де купен от лице, което е нямало право да наддава.1


в) Близко до забраната на чл. 185 от ЗЗД е забраната
за купуване, постановена в чл. 38 и чл. 303 от ЗЗД.


Забранява се на представителя да договаря сам със себе си. Този, който в качеството си на законен или догово­рен представител е натоварен да продаде чужда вещ, не може да я купи. Законът забранява тази сделка, за да защи­ти представлявания. Но представляваният може да се отка­же от защитата и да се съгласи представителят сам да купи това, което му е възложено да продаде. 2.2. Забрана за купуване или продаване срещаме не само в ЗЗД, а и в други нормативни актове, като например в ТЗ (чл. 662, ал. 2 и чл. 683)

§ 2. Предмет на договора за продажба.

Могат да бъдат продавани вещи и права. Продава­чът се задължава (казва чл. 183 ЗЗД) да прехвърли собстве­ността върху една вещ или да предостави титулярството на едно право. Вещта, респективно правото, което се продава, е необходим елемент на договора за продажба.

1. Вещи.

Законът не дефинира понятието "вещ". Вещ е всеки обособен предмет от природата - естествено даден или съз­даден от човека - със собствено наименование в обмена и годен да задоволява потребности. Безразлична е физическа­та структура на предмета: твърди, течни или газообразни тела са все вещи. Вещ е не само всяко самостоятелно твърдо тяло, но и течащата вода, която получаваме по водопровода, и кислородът, сгъстен в стоманен цилиндър. Законът счита и енергиите - електрическата, топлинната, атомната - за ве­щи, макар да им липсва телесност (чл. 110, ал. 2 ЗСоб). Вещи са не само неодушевените предмети, но и животните. Вещи са още и ценните книжа, които материализират права - обли­гации, акции, чекове, лотарийни билети и пр.

^ Не е обаче вещ работната сила. Тя не се продава. Нейното предоставяне е предмет на друг договор - на тру­дов договор.

2. Вещи, които могат да се продават.

Всички вещи могат поначало да бъдат продава­
ни - движимите, както и недвижимите; потребимите и не-
потребимите; заместимите и незаместимите; настоящите
и бъдещите; собствените и чуждите.


Продаваната вещ може да бъде определена по
особените й белези -тогава е налице продажба на индиви­
дуално определена вещ - или по родови признаци -тогава
е налице продажба с родово определен предмет. Всичко
зависи от волята на страните. По тяхна воля и незаместима
вещ може да бъде обект на продажба с родово определен
предмет (една картина от Стоян Венев), както, обратно, и
заместима вещ - обект на договора за продажба с индиви­
дуално определен предмет (този учебник по история). Про­
дажбата на автомобила "Лада" с номер на мотора 11473 е
продажба на индивидуално определена вещ; докато продаж­
бата на един автомобил "Лада" е продажба на родово опре­
делена вещ, той ще се вземе измежду многото автомобили
отдадена марка. Това различие е съществено.


а) Продавачът се задължава да прехвърли собстве­ността на една вещ. Това е предметът на задължението му. Ако продаваната индивидуално определена вещ не съще­ствува вече при сключване на договора, липсва предмет, по отношение на който да може да се породи задължение за продавача. Не може да се поеме задължение да се прех­върли вещ, която вече не съществува.

Затова и за купувача не възниква насрещно задълже­ние да плати цена. В резултат сключеният договор е нищо­жен (чл. 184, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗЗД). Нищожен е например договорът за продажба на един автомобил, ако този автомо­бил по време на договарянето е бил вече унищожен при ка­тастрофа. Нищожен е договорът за продажба на облигации, които по време на продажбата са били отдавна вече излез-

ли в тираж: те вече не материализират права. Но ако индиви­дуално определената вещ е била по време на договарянето само отчасти погинала, за продавача възниква задължение да прехвърли собствеността върху оцелялата част (напри­мер върху оцелялата от пожара част от къщата). Възниква и задължение за купувача да плати цената - не цялата, а нама­лена съразмерно с погиналата част от вещта, ако купувачът поиска тази част да му бъде престирана и не предпочете да се откаже от договора за продажба и относно оцелялата част (чл. 184, ал. 2 ЗЗД).

б) Не е така, когато продаваната вещ е родово опре­делена: когато е продаден не автомобилът, а автомобил. В този случай винаги ще има предмет, по отношение на който да се породи задължение за продавача, освен ако всички единици от рода не са били изчерпани по време на догова­рянето. Родът не погива - това е принципът: автомобили­те "ВАЗ" не са се свършили с това, че един измежду тях не е съществувал по време на договарянето. Договорът ще е на­пълно валиден, макар продавачът при договарянето да не е разполагал с продаваната вещ - например тепърва да трябва да я внася или произвежда.

^ 2.3. Бъдещи вещи също могат да се продават:

а) било под отлагателното условие за тяхното бъде­
що възникване - етрйо ге! зрега^ае. В този случай цената се
дължи, ако вещта възникне. Купувам, например, нероденото
породисто теле, ако се роди. Ще дължа цената, ако това теле
се роди. Продажбата е условна. Или захарен завод купува
цвеклото на един земеделски стопанин, ако се роди. Разме­
рът на дължимата от завода цена ще зависи от количество­
то цвекло, което ще се роди, но може да бъде обусловен и
от качеството му - от захарното съдържание на цвеклото;


б) било безусловно. Купена е в тази хипотеза проста­
та надежда - етрйо зре!, очакването, че вещта ще възник­
не в бъдеще - че телето ще се роди. Купувачът договаря на


свой риск: той дължи цената безусловно -дори ако теле не се роди, дори ако не може да събере никак или толкова че­реши, колкото е смятал да получи от градината, чийто плод е предварително купил. Тази продажба е алеаторна. Тя съ­държа елемент на спекула.

3. Вещи, които не могат да се продават.

Някои вещи са изцяло или отчасти иззети от граж­данско обръщение било по силата на закона, било по воля­та на правни субекти.

3.1. Обществено-стопанските съображения, поради
които законът изважда някои вещи от гражданско обръще­
ние, могат да бъдат най-различни:


Така, обществено-стопанското устройство на Републи­ка България като държава изисква: "подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природ­ните и археологическите резервати, определени със закон" да бъдат извадени от гражданския оборот. Тях Конституция­та обявява за изключителна държавна собственост (чл. 18, ал. 1). Те не могат да преминат чрез продажба в собстве­ност на кооперация или гражданин и в този смисъл са изва­дени от гражданско обръщение.

3.2. Вещи могат да бъдат иззети от гражданско обръ­
щение и по едностранната или двустранната воля на прав­
ни субекти. Може някой да завещае известен имот, като заб­
рани на заветника да го продава в продължение на определе­
но време. Купувачът на един имот може да се задължи да
не го продава в продължение на определено време. Едно­
странната воля в първия случай, съглашението във втората
хипотеза изваждат продадената вещ от обръщение. Това из­
важдане е обаче само относително. Касае се за една дого­
ворно или едностранно установена клауза за неотчуждае-
мост, която, задължителна за приобретателя, не може да се


противопостави на трети лица, които, без да знаят за нея, биха купили това, което продавачът им се е задължил да не продава.1 В този смисъл вещта е само относително изваде­на от обръщение.

4. Права.

Неотчуждаеми права.

Права също могат да бъдат купувани и продавани. Но не всички.

Могат да бъдат продавани вещни права - напри­
мер правото на строеж върху чужд имот. Но не всички вещ­
ни права могат да бъдат продавани. Така, ползвателят не
може да продава своето право на ползване върху чуждата
вещ (чл. 56 ЗСоб). Други вещни права, като залогът и ипоте­
ката, не могат да се отчуждават отделно от вземането, което
обезпечават; а трета категория - сервитутите - отделно от
имота, в чиято полза са установени.


Могат да бъдат продавани (цедирани) и облига­
ционни права. Но някои са непрехвърлими по своето ес­
тество - например правото на личен превоз; или по силата
на закона - например цесия на рекламация срещу желез­
ниците.


Могат да бъдат продавани (цедирани) и други иму­
ществени права - например право върху открито наслед­
ство. Дори и права върху нематериални блага: могат да се
отстъпят с издателски договор "отделни права", които про­
изтичат от авторско право (чл. 16 от Закона за авторското
право и сродните му права). Но не могат да се продават лич­
ни неимуществени права - правото на име, на членство в
кооперация и пр.


§ 3. Цената.

1. Необходим елемент.

Цената е съществен елемент на договора за про­
дажба. Докато вещта е предмет на задължението на прода­
вача, плащането на цената е предмет на задължението на
купувача. Затова, ако за него не възникне задължение да
плати цена, не възниква и задължение за продавача да му
прехвърли собственост или друго право. Продажбата е дву­
странен договор: със сключването му трябва да възникнат
взаимни насрещни задължения и за двете страни.


Цената трябва да бъде определена - от страни­
те или от държавата. Или да е поне определяема: догово­
рът да посочва начина за нейното определяне. В противен
случай не възниква задължение за купувача. Но тогава не
възниква задължение и за продавача: няма сключен дого­
вор за продажба.


Цената трябва да бъде определена в пари. Ако
това, което приобретателят дължи, не е пари, а нещо друго,
не е налице продажба, а друг някакъв възмезден договор -
за замяна, за отстъпване на имот срещу гледане, за изра­
ботка и пр.*


* Цената може да бъде определена освен в български лева и в чужда валута, съгласно Валутния закон в сила от 1 януари 2000 г. (ДВ, бр. 83 от 1999 г.). С §7 от Преходните и заключителни разпоредби на този закон се отмени раз­поредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗД, която изискваше парич­ните задължения "да се уговорят в местна монета".

По правило страните свободно определят цената. При облигационната продажба, цената следва да бъде оп­ределена или определяема, за разлика от търговската, при която е възможно при сключване на договора цената да не е определена нито да е определяема. В тази хипо-

теза се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятел­ства (чл. 326, ал. 1 ТЗ).

2. Определяне на цените.

Цените биват свободни или държавно определени.

2.1. Свободна е цената, която се определи от стра­
ните по договора.


По правило за вещите няма определени цени от дър­жавата. Те могат да се купуват и продават на свободни цени, т. е. по цени, определени (изрично или мълчаливо) от сами­те страни или от трето (вещо) лице, избрано от тях. Мълча­ливо уговорена е цената (и това важи особено за външната търговия), ако страните са се позовали на пазарна или бор­сова цена или трябва да се предполага, че са сторили това.

Този начин на определяне на цените е широко раз­пространен. Страните свободно определят цената на апар­тамента, който продават или купуват, свободно определят цените на редица вещи, тяхна собственост, които продават.

^ 2.2. Държавата регулира цените по изключение, съг­
ласно Закона за цените (ДВ, бр. 87 от 1995 г).


Държавно определената цена е задължителна. Би трябвало следователно по силата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД да се счита за нищожна всяка продажба, по която уговорената цена е различна - по-висока или по-ниска от държавно оп­ределената, защото уговорката противоречи на закона.

Законът обаче е възприел тук по-различно разреше­ние. Той не счита сключения договор за нищожен, а за ва­лиден. Наистина в частта си относно цената договорът про­тиворечи на закона и тази клауза е нищожна. Но договорът е валиден, защото тази негова нищожна част се счита по право заместена от повелителните правила на закона, с кои­то цената е определена (чл. 26, ал. З ЗЗД). Следователно

теза се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятел­ства (чл. 326, ал. 1 ТЗ). договорът е валиден при държавно установената цена. Ку­пувачът, който е платил нещо над нея, има право да иска надплатеното обратно по силата на чл. 34 от ЗЗД.

3. Клаузите "франко", "РОВ", "С1Р".

Често цените се определят "франко склад", "франко гара", "франко вагон", "РОВ" или "С1Р" определено приста­нище и пр.

3.1. В нашето законодателство няма текст, който да определи правното значение на тези клаузи. Практиката оба­че, общо взето, приема, че те се отнасят само до величина­та на цената и не засягат въпроса за преминаването на соб­ствеността и риска.1



следующая страница >>