bigpo.ru
добавить свой файл
1 2 ... 4 5
Превод от английски език


КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ


Брюксел, 7 юни 2006 г.

СОМ (2006) 275 краен вариант

Брой II - АНЕКС


ЗЕЛЕНА КНИГА


Към бъдещата морска политика на Евросъюза: Европейска визия за океаните и моретата


Колко неподходящо е да наричаме тази планета Земя, когато тя е почти изцяло Океан"

приписвано на Артър К. Кларк


(представена от Комисията)


{SEC(2006) 689}


1. Въведение.............................................................................................................. 3

2. Запазване на водачеството на Европа в трайното развитие на морския транспорт .............................................................................................................. 9

2.1. Конкурентноспособна морска индустрия........................................................... 9

2.2. Значението на морската среда за трайната употреба на нашите морски ресурси................................................................................................................. 14

2.3. Оставане върху острието на познанието и технологията............................... 18

2.4. Иновация при променящи се обстоятелства ................................................... 21

2.5. Развиване на европейските морски умения и разширяване на трайната морска заетост .................................................................................................... 27

2.6. Групиране ........................................................................................................... 32

2.7. Регулаторна рамка ............................................................................................. 33

3. Максимизиране на качеството на живот в крайбрежните райони............... 38

3.1. Увеличаване на атрактивността на крайбрежните райони като място за живот и работа .................................................................................................. 38

3.2. Адаптиране към крайбрежните рискове......................................................... 40

3.3. Развиване на крайбрежен туризъм................................................................... 44

3.4. Управляване на интерфейса земя/море............................................................ 46

4. Предоставяне на инструменти за управление на връзките ни с океаните ... 49

4.1. Данни за многостранните дейности ................................................................ 49

4.2. Пространствено планиране за една растяща морска икономика................... 54

4.3. Извличане на максимума от финансовата подкрепа

за крайбрежните региони .................................................................................. 55

5. Морско управление ........................................................................................... 58

5.1. Изготвяне на политика в ЕС ............................................................................. 58

5.2. Морски дейности на правителствата ............................................................... 63

5.3. Международни правила за глобални дейности .............................................. 66

5.4. Вземане под внимание на географските реалности ....................................... 72

6. Възстановяване на европейското морско наследство и препотвърждаване на европейската морска идентичност .................................................................. 75

7. Пътят напред – Процесът на консултация....................................................... 78

1. ВЪВЕДЕНИЕ


Всеки европеец ще си спомни уроците за великите откривателски пътешествия, които са отворили очите на нашите предци за огромната площ на нашата планета, за разнообразието от култури и богатството на ресурси. Повечето от пътешествия са правени по море. Повечето от тях са изисквали за успеха си отвореност към нови идеи, педантично планиране, кураж и решителност. С течение на времето те не само са разкрили непознати дотогава области от глобуса, но са и генерирали нови технологии като хронометъра, който позволил по-точни изчисления на географската дължина и парната турбина, която донесла избавление от тиранията на попътните ветрове.


Много европейци винаги са живяли до или близо до морето. То им е предоставяло средства за живот като рибари и моряци, давало им е здраве и радост, нови хоризонти за които да мечтаят и богат речник от думи и метафори, които да използват в литературата и в ежедневния си живот. То е било разглеждано като източник на романтика, но и на разделяне, непознати рискове и тъга. То ни е давало постоянно предизвикателство и дълбоко желание за по-доброто му опознаване.


Европа е заобиколена от много острови и от четири морета: Средиземно, Балтийско, Северно и Черно море, както и от два океана: Атлантически и Северен Ледовит океан. Този континент представлява полуостров с хиляди километри брегова ивица – по-дълга от тази на всяка друга земна маса, като Съединените американски щати или Руската федерация. Тази географска реалност означава, че над две трети от границите на Евросъюза са брегова линия и водните пространства под юрисдикцията на неговите държави-членки са по-големи от тяхната сухоземна територия. Чрез най-крайните си райони в допълнение към Северния Ледовит Океан Европа присъства и в Индийския океан и Карибско море. Техните морски въпроси са много и засягат ЕС като цяло.


Ето защо европейската география винаги е била една от основните причини за специалните отношение на Европа с океаните. От най-ранни времена океаните са играели водеща роля в развитието на Европейската култура, идентичност и история.


Това продължава да е така и днес. Тъй като ЕС търси ревитализиране на икономиката си, важно е да се посочи икономическият потенциал на неговите морски измерения. Между 3 и 5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европа се оценява като генериран от индустрии и услуги, базирани в морето, без да се включва стойността на суровите материали като нефт, газ или риба. Морските региони дават около 40% от БВП.


Въпреки това нашите граждани не винаги са добре информира относно важността на океаните и моретата в техния живот. Те знаят колко важна е водата, но може би не правят връзка с това, че повечето от нея се рецикилира от океаните като дъжд или сняг. Те се притесняват за промените в климата, но не винаги виждат ключовата роля на океаните в модулирането му. Те печелят от възможността да купуват евтини продукти от целия свят, но не реализират колко сложна е логистичната мрежа, която докарва тези продукти при нас.


^ Логическа основа


Трайното развитие е в основата на дневния ред на ЕС1. Неговото предизвикателство е да се гарантира взаимното подсилване на икономическия растеж, социалното благоденствие и защитата на околната среда.


ЕС сега има възможност да прилага трайно развитие към океаните. За да прави това, Евросъюзът може се опира на силите, с които вече е подплатил своето морско лидерство: познание на океаните, разширен опит и възможност да се приемат нови предизвикателства, както и комбинирането на тези качества със силно задължение за защита на ресурсната база.


Океаните и моретата не могат да се управляват без сътрудничеството с трети страни и в многостранни форуми. Трябва да се разработи политика на ЕС, насочена към океаните, която да е в рамките на международния контекст.


Ако Европа трябва да се изправи пред предизвикателството от намиране на по-добри връзки с океаните, то не е индустрията тази, която трябва да иновира. С това трябва да се занимават хората, които изготвят политиката. Ние трябва да обмислим нов подход към управлението на океаните и моретата, който да не гледа повече само на това, какво човекът може да извлече от океаните и моретата, нито пък такъв, който да гледа на океаните и моретата като чисто секторна основа, а който ги разглежда като цяло.


Досега нашите политики относно морския транспорт, морската индустрия, крайбрежните региони, морската енергия, рибната промишленост, морската екология и другите важни области бяха разработвани поотделно. Разбира се ние се опитвахме да гарантираме вземането в предвид на тяхното влияние една на друга. Но никой не разглеждаше по-широките връзки помежду им. Никой не разглеждаше по систематичен начин как тези политики трябва да се комбинират, за да се подсилят една друга.


Фрагментацията може да доведе до приемането на противоречащи си мерки, което на свой ред ще има негативни последици за морската среда или може да наложи непропорционални ограничения за конкурентноспособността на морските дейности. Освен това фрагментацията на вземането на решения прави трудно разбирането на потенциалното влияние на един набор от дейности върху друг. Тя не ни позволява да изследваме неизползвани сътрудничества между различните морски сектори.


Сега е времето за свързване на всички тези елементи и за изковаване на нова визия за управление на нашите отношения с океаните. Това ще наложи нови начини на проектиране и прилагане на политиките на равнище ЕС, на национално и местно равнище, както и на международно ниво посредством външните измерения на нашите вътрешни политики.


Целта


Зелената книга цели да стартира дебат относно бъдещата морска политика за ЕС, която да третира океаните и моретата в глобален аспект. Тя ще подчертава, че нашето продължително възползване от изгодите, които те ни предоставят, ще може да бъде възможно само посредством задълбочено уважение към тях във време, когато техните ресурси за подложени на невероятен натиск и нашите растящи технологични възможности ни позволяват да ги експлоатираме. Ускореното намаляване на морското биологично разнообразие вследствие на замърсяване, влияния върху промените в климата и прекомерния улов на риба са предупредителни сигнали, които ние не можем да игнорираме.


Зелената книга се основава на съществуващите политики и инициативи на ЕС и съответства на Лисабонската стратегия. Тя се стреми да уцели правилния баланс между икономическите, социални и екологически измерения на трайното развитие.


Зелената книга също така се надява да спомогне за ново осъзнаване от страна на европейците на важността на тяхното морско наследство, важността на океаните в техния живот и продължителния им потенциал за предоставяне на повишено благосъстояние и икономически възможности.


^ Пътят напред


Принципите на доброто управление предполагат нуждата от европейска морска политика, която да обгърне всички аспекти на океаните и моретата. Тази политика трябва да бъде интегрирана, интерсекторна и многостранна, а не просто събиране от вертикални секторни политики. Тя трябва да разглежда океаните и моретата на базата на солидно познание на начина, по който те работят и по който може да бъде запазена трайността на техните екология и екосистеми. Тя трябва да цели предоставянето на отговори на това как вземането на решения и помиряването на конкуриращите се интереси в морските и крайбрежни зони може да доведе до по-благоприятен за инвестиции климат и до разработване на трайни икономически действия.


За да се постигне това е необходимо да се засили сътрудничеството и да се насърчи ефективното координиране и интеграцията на политиките относно моретата и океаните на всички равнища.


^ Основни принципи


В стратегическите си цели за 2005-2009 г. Европейската Комисия заяви „конкретната нужда от всеобхватна морска политика, целяща развиването на процъфтяваща морска икономика по екологичен начин. Такава политика трябва да се подкрепя от морски научни изследвания, технология и иновация".


Комисията вярва, че в преследването на тази визия нашият подход трябва да почива върху два стълба.


Първо, той трябва да бъде свързан с Лисабонската стратегия, стимулирайки растежа и увеличаването на броя и качеството на работните места в рамките на Евросъюза. Трайните инвестиции в познанието и уменията са ключови фактори за запазването на конкурентноспособността и гарантирането на качествени работни места.


Интегрираният подход на ЕС към индустриалната политика подчертава, че бъдещето на Европа лежи в представянето на нови, висококачествени продукти и услуги за световния пазар, за който клиентите са подготвени да платят допълнително2.


Второ, ние трябва да поддържаме и усъвършенстваме статута на ресурса, на който се базират всички морски дейности: самият океан. За да се направи това е необходимо екосистемно управление, което се основава на научно познание. Комисията е завършила основната работа за това посредством представянето на своята Тематична стратегия за морска екология3.


Докато използването на тези стълбове за основа за нашата нова морска политика може да изглежда доста просто, две характеристики на морската среда трябва да се вземат в предвид.


Първо, глобалното естество на океаните. Това води както до взаимодопълване, така и до конкуренция между нациите. За да се регулират морските дейности в интерес на световното трайно развитие е нужно разработването на универсално приложими правила. Всяка част от океаните и моретата е различна и може да изисква свои собствени специфични правила и администрация. Това явно противоречие илюстрира защо глобалното естество на океаните е такова предизвикателство за хората, които изготвят политиката.


Второто предизвикателство пред правилното управление на моретата, което е пряко свързано с първото, е че са въвлечени много действащи лица. Много секторни политики са се появили и съществуват на всички управленски нива: ЕС, национално, регионално и локално4. Предложенията за действие могат най-добре да бъдат вземани от различни действащи лица в различни агенции и различни държави или международни организации. С цел запазване на решенията на най-близко до участниците ниво на ниво ЕС трябва да се предприемат действия само там, където те предоставят добавъчна стойност за дейностите на другите.


Трябва ли ЕС да има интегрирана морска политика?


Как ЕС може да добави стойност към многото национални, локални и частни инициативи, които вече съществуват в морската област?




^ 2. ЗАПАЗВАНЕ НА ВОДАЧЕСТВОТО НА ЕВРОПА В ТРАЙНОТО РАЗВИТИЕ НА МОРСКИЯ ТРАНСПОРТ


2.1. Конкурентноспособна морска индустрия


Мащабът на сектора


ЕС е водещата морска сила в света, особено по отношение на морския транспорт, технологиите за корабостроене, крайбрежния туризъм, морската енергия, включително възобновяемите източници на енергия и съпътстващите услуги. Гледайки към бъдещето съгласно изследване на Ирландския морски институт, секторите с най-голям потенциал за растеж са корабоплаването, пристанищата, аквакултурата, възобновяемата енергия, подводните телекомуникации и морската биотехнология5.


Корабоплаването и пристанищата са важни за международната търговия. 90 % от външната търговия на ЕС и над 40% от вътрешната му търговия минава по море. Европейското водачество в тази глобална индустрия е извън всякакво съмнение с 40% от световната флота, 3.5 милиарда тона товари годишно и 350 милиона пътници, които преминават през европейските морски пристанища. Около 350 000 души работят в пристанищата и в свързаните с тях услуги, които взети заедно генерират добавена стойност от около 20 милиарда евро6. Перспективите за двата сектора са с продължителен растеж, със световен търговски обем, който се увеличава и с разработване на корабоплаване на кратки разстояния и морски магистрали в Европа. Морският транспорт е катализатор за другите сектори, по-специално за корабостроенето и морското оборудване. Морските допълнителни услуги като застраховка, банкиране, брокерство, класификация и консулт са друга област, където Европа трябва да запази водачеството си.


Океаните и моретата генерират приходи и от туризма. Прекият оборот от морския туризъм в Европа се оценява на 72 милиарда долара за 2004 г.7. Туристите прекарват ваканциите си в крайбрежните райони и се възползват от моретата, плажовете и крайбрежните области по различни начини. Много туристически дестинации дължат популярността си на близостта си до морето и са зависимо от качеството на околната среда. Ето защо изключително важно е високото ниво на защитеност на крайбрежните области и на морската среда за дългосрочния туризъм като цяло и по-конкретно за бързо разрастващия се отрасъл на екотуризма8 . Туризмът генерира бизнес за корабостроителната индустрия. Индустрията на морските пътувания в Европа се е разширила силно през последните години с годишно ниво на растеж от над 10%. Всичките увеселителни кораби виртуално са построени в Европа. Круиз-турзимът допринася за развитието на крайбрежните зони и островите. Развлекателната индустрия за гребане се радва на стабилен растеж през последните няколко години и предвижданията изтъкват 5-6% годишен ръст в рамките на ЕС9. „Няма друга форма на развлечение, което да покрива такова разнообразие във възраст, интереси и местоположение”10


Морето играе основна роля в конкурентноспособността, сигурността и безопасността на енергийното предлагане, ключови цели идентифицирани от Комисията11 и държавните и правителствени глави в ЕС12. Северно море е четвъртият по-големина източник на нефт и газ в света след Русия, Съединените щати и Саудитска арабия13. Моретата около Европа също играят важна роля в енергийния сектор като средства за транспортиране, посредством увеличен брой танкери, на голям дял от употребяваните в Европа нефт и газ. В това отношение нарастването на важността на втечнения природен газ налага създаването на нови терминали


Морската вятърна енергия, океанските течение, движенията на вълните и приливите и отливите представляват голям източник на възобновяема енергия. Ако се експлоатират успешно, те могат да допринесат за значителното предлагане на електричество в много крайбрежни зони на Европа. Това би могло допълнително да подпомогне икономическото развитие и трайното създаване на работни места в тези райони.


Европейските компании са разработили ноу-хау в морската технология, не само в морските изследвания за въглеводород, но и във възобновяемите морски ресурси, работата в дълбокото море, океанографски изследвания, подводни превозни средства и роботи, морска работа и крайбрежно инженерство. Тези технологии ще се използват все повече и повече и ще подобряват растежа на европейския сектор на морските технологии, особено по отношение на експортните пазари.


Организацията за прехрана и селско стопанство14 посочва, че по-голямата част от новото търсене на рибни продукти ще трябва да бъде посрещнато от аквакултурата. Предизвикателството ще бъде справянето с растежа по един траен и екологично съобразен начин. Тъй като конкуренцията за пространство също може да е важен въпрос в някои крайбрежни зони, аквакултурата може да се придвижи по далеч от брега, като това налага по-нататъшни изследвания и разработки относно технологиите за отглеждане в морето15.


ЕС е една от световните сили в риболовството и най-големия пазар за обработени рибни продукти. Докато броят на риболовците в ЕС намалява с годините, като цяло около 526 000 души са заети в риболовния сектор16. Много работни места се генерират в обработването, опаковането, транспортирането и маркетинга, както и в корабостроителниците, производителите на риболовни устройства, снабдяващите корабите търговци и поддръжката, а не само в улова на риба. Тези дейности играят значителна роля в икономическата и социалната структура на риболовните зони. С постепенния преход към по-продължително риболовство, който е планиран в рамките на Евросъюза, и с нарастващо увеличаване на рибата като здравословна храна, възможностите за по-голяма икономическа стабилност, доходност и дори растеж в някои части на риболовния сектор нарастват.


^ Важността да бъдеш конкурентен


С оглед на базираната на износа икономика на Европа, увеличаването на търговските обеми и географските обстоятелства, ЕС има жизненоважен интерес от конкурентноспособност в областта на морския транспорт, корабостроенето, морското оборудване и пристанищните индустрии. За да се гарантира тази конкурентноспособност е необходимо да се предоставят равни условия за тези индустрии на международно равнище. Това е дори по-важно, тъй като морските дейности най-често се конкурират в глобалния пазар.


Морският транспорт и пристанищата са ключови компоненти от логистичните вериги, които свързват Единния пазар със световната икономика. Тяхната трайна ефикасност и виталност е от голямо значение за Европейската конкурентноспособност в глобализиращия се свят.


Корабостроителниците представят добър пример за това как традиционният европейски морски сектор се справя с растящото напрежение от страна на глобалната конкуренция и най-вече от Азия. През последното десетилетие европейското корабостроене е загубило 36% от своите работни места, но е спечелило 43% повече продуктивност. Това е довело до сектор, който е специализирал в производството на усъвършенствани плавателни съдове. Корабите, произведени в Европа, са изключителни по отношение на сложността, безопасността и екологичното влияние, често пъти отвъд всякакви регулаторни изисквания. Корабостроителната индустрия на ЕС (включително производителите на оборудване) продължава да бъде технологически лидер в света, като всички основни иновации идват от Европа. В резултат на това индустрията на ЕС има много по-висок оборот от еквивалентния сектор в Далечния изток, въпреки по-малкия обем на произвеждан тонаж.


Европейските корабостроители и техните доставчици водят в пазарни сегменти като увеселителни и пътнически кораби, малки търговски кораби, военни плавателни съдове и специализиран тонаж. Европа има силна позиция в сектора на развлекателните лодки и оборудване за тя - висококонкурентен сектор поради модерното си и развитото производствено инженерство. Иновацията в тези сектори е водена от обществените желания за по-чисти брегове, както и за развиване на разпоредбите.


Твърдата политика и твърдите програми могат да увеличат конкурентноспособността, както това е показано от LeaderSHIP 201517, разглеждащ бъдещата конкурентноспособност на корабостроителния и кораборемонтния сектор. Това е съвместно усилие, базирано на познания, предприемачество, иновации и участие на ангажираните лица. Комисията вярва, че този пример може да бъде последван широко. В редица морски сектори като корабоплаването, корабостроенето и морската енергия въвеждането на нови технологии за гарантиране на трайната екологична съобразност на действията им създава бизнес възможности и възможности за износ, тъй като другите държави се придвижват по посока на трайното развитие.


За да могат да използват възможностите за растеж в корабоплаването и другите морски сектори, европейските компании трябва да могат да предвиждат с определена точност бъдещото развитие на пазара. Допълнителната пазарна информация и допълнителните цифри могат да бъдат полезни в това отношение.


За крайните региони на Европа по-добрият достъп, включително и чрез подобрени морски връзки както в рамките на така и с европейския континент, би подобрил силно тяхната конкурентноспособност.


Урокът тук е, че силата на европейската морска индустрия лежи в предприемачеството и възможността да се иновира. Много може да се направи, за да се гарантира, че производствените фактори от най-високо качество са достъпни за частния сектор. Това са самите океани, като ресурсна основа, научно познание относно всички аспекти на океаните и качество и опит на работната ръка. Те трябва да бъдат изследвани сега, както и регулаторната среде в рамките на която индустрията работи.


Как могат европейските морски сектори да останат конкурентноспособни, включително и ако се вземат предвид специфичните нужди на средните и малки предприятия?


Какъв механизъм трябва да е в ход, за да може да се постигне едно трайно развитие на морския транспорт.


^ 2.2. Значението на морската среда за трайната употреба на нашите морски ресурси


Добрата морска среда е условие без което не може за реализирането на пълния потенциал на океаните. За тази цел запазването на тази ресурсна база е ключът към подобряването на конкурентноспособността на ЕС, дългосрочния растеж и заетостта.


Влошаването на нашата морска среда намалява потенциала на океаните и моретата, за предоставяне на доходи и работни места. Икономическите дейности, които зависят от качеството на морската среда са засегнати най-много. Здравето на крайбрежния и морски туризъм, най-голямата свързана с морето индустрия в Европа, е на карта.


Изолираните крайни региони се изправят пред конкретни предизвикателства по отношение на природните условия (циклони или земетресения) или нелегална имиграция, които предизвикателства изискват конкретни отговори.


Риболовците също са засегнати. Поддържането на здрава морска среда означава поддържане на размера и разнообразието на живота в нея, включително рибните запаси. Само достигането до нива на запаси, които позволяват траен риболов, може да предостави ресурси за жизнеспособен риболовен сектор. Политиките за околната среда и риболова трябва да се разглеждат като партньори, стремящи се към общи цели, базирани на върховите постижения на биологията. В някои морета тези цели могат да се реализират само ако под контрол могат да бъдат поставени други заплахи за здравето на морската среда, най-вече от замърсяване откъм сушата и операционни разтоварвания от корабите. Здравата морска среда е нужна за да могат морските дарове да допринасят по оптимален начин за изхранването и здравето на хората. Има растящ брой научни доказателства, които показват, че рибата и много хранителна, но присъствието на отровни вещества, като например тежки метали и издръжливи органични замърсители в морската среда може да попречи на хората да се възползват максимално от ползите, които предлага морската храна18.


Своевременни действия са нужни за опазване на този ресурс. Комисията е приела Тематична стратегия за морската среда, която ще бъде екологичния стълб на бъдещата морска политика. Подробната оценка на състоянието на морската среда, която морската стратегия ще предостави, ще бъде особено ценно за определянето на рамките, посредством които ще бъдат регулирани всички употреби на океаните. Ключовата цел е да се постигне добър статут на морската среда на ЕС към 2021 г. Стратегията въвежда принципа на екосистемата, базирана на пространственото планиране. Без него ние скоро няма да можем да управлява нарастващите и често пъти влизащите в конфликт помежду си употреби на океаните. Това може да доведе до определяне на допълнителни морски защитени области, което ще помогне за съхраняване на биоразнообразието и ще гарантира бърз преход към трайни нива на риболов.


Ефективното взимане на решения трябва да интегрира екологичните съображения в морските политики и да даде на нашите морски сектори предвидимостта, от която те се нуждаят. В центъра на новата морска политика трябва да бъде изграждането на взаимно разбиране и обща визия сред всички, които взимат решения и всички играчи за различните политики, които оказват влияние върху океаните и моретата, включително водния транспорт и пристанища, риболова, интегрираното управление на бреговите зони, регионалната политика, енергийната политика и морските изследвания и технологичните политики. Това означава да се свържат точките между различните политики с оглед постигането на общата цел на икономическа експанзия по задоволителен начин, което е ключовото предизвикателство на бъдещата морска политика.


Политиката на морска безопасност също играе основна роля в защитата на нашата морска среда. Общностното законодателство, мерките и контролните механизми са подсилени след катастрофите с танкерите Ерика и Престиж през 1999 и 2002 г. Забраната и постепенното изтегляне на еднообемните петролни танкери, тесният контрол и строгото прилагане на съществуващото законодателство, повечето контролни точки в териториалните води на ЕС и инспекциите в пристанищата, частичната хармонизация на наказателните санкции за замърсяване на морето19 и създаването на Европейска агенция за морска безопасност (EMSA)20 са примери за големите усилия, които са направени за подобряване на морската безопасност в ЕС.


Комисията наскоро прокара Третия пакет от предложения в тази област, който ще подсили съществуващото законодателство, особено по отношение на класификацията на дружествата, пристанищният контрол, наблюдаването на морския трафик, отговорността на държавите на флага, разследването на морските инциденти и отговорността на корабопритежателите21.


За да преминем по-нататък е важно да използваме пълния потенциал на оценяването на риска като инструмент за политическо развитие. Това ще наложи дирижирани усилия от страна на институциите на ЕС за получаване на обратна връзка от пристанищата и корабите, за разработване на процеси и методи за предоставяне на по-добра информация относно морските инциденти и морския трафик и за намаляване на несигурността във влиянието и нивото на неблагоприятни за морската среда практики посредством оценяването на риска.


Законодателството може да бъде подкрепено посредством други видове действия. Както субрегионалното сътрудничество на балтийските държави (BSSSC)22 посочва: „Непосредственото участие на над 40 регионални институции в подкрепяния от Interreg проект “Балтийски господар” е най-добрия пример за растящото осъзнаване на нуждата от управление на морската безопасност и инцидентите на това ниво." Това е пример за това как Общностните фондове могат да бъдат използвани за подпомагане на прилагането на мерките на политиката.


Два примера за международни конвенции, чиято ратификация ще допринесе за здравата морска среда са Международната конвенция за контрол на вредните системи за предпазване на корабните дъна от водорасли и полепи (AFS) и Международната конвенция за контрол и управление на водния баласт и наноса от корабите (BWM)23.


Няколко държави-членки са идентифицирали важността на борбата с инвазивните видове, които застрашават морската среда чрез въвеждането на воден баласт. Въвеждането на необходимите технологии за обработване с воден баласт трябва да се насърчава. Комисията е допринесла към усилията на Международната морска организация (IMO) в прилагането на глобалната програма за управление на баластната вода (например посредством проектите на петата рамкова програма за третирането на баластни води24), което помага на развиващите се държави да разберат проблема, да наблюдават ситуацията и да подготвят прилагането на конвенцията BWM. Тези усилия трябва да се подкрепят25.


Как може морската политика да допринесе за запазването на ресурсите на океана и морската среда?


Как може морската политика да способства за осъществяването на целите на морската тематична стратегия?


Как може оценката на риска да се използва най-добре за подпомагане на безопасността в морето?



следующая страница >>